„Глобален план за промени“ — това беше натоварена да състави Световната комисия по околната среда и развитието (СКОСР). Общото събрание на ООН отправи към нея настоятелен призив: • да предложи дългосрочна стратегия за опазване на околната среда, която да осигури постигането на устойчиво развитие до 2000 година и след нея; • да препоръча принципни насоки за опазване на околната среда, които да доведат до по-голямо сътрудничество между развиващите се страни и между страни с различни степени на икономическо и социално развитие, както и до постигане на общи и взаимно поддържани цели, като се вземат предвид взаимовръзките между хората, ресурсите, околната среда и развитието; • да обсъди начини и средства, чрез които световната общност ще може да се грижи по-ефективно за околната среда; и • да помогне да се дефинират споделени разбирания по дългосрочните еколо гични въпроси и за съответните усилия, необходими за успешното справяне с проблемите по опазването и подобряването на околната среда, като създа де дългосрочен план за действие през следващите десетилетия и набележи целите, към които трябва да се стреми световната общност. Когато през декември 1983 г. към мен се обърна генералният секретар на ООН с молба да съставя и да оглавя специална независима комисия, която да се заеме с тази голяма задача, стояща пред световната общност, аз съзнавах много добре, че това не е малко дело и задължение; ясно ми беше, че моите всекидневни отговорности като ръководител на партия правят невъзможно изпълнението на такава задача. Това, което искаше Общото събрание, също изглеждаше нереалистично и прекалено амбициозно. В същото време то беше израз на широко разпространеното мнение за безсилието и неспособността на световната общност да се обръща към глобалните жизнени проблеми и да работи ефективно за разрешаването им.