В книгата e представен критичен анализ на две от най-ха­рактерните и правещи впечатление обстоятелства, наблюдава­ни в последните тридесетина и повече години – качеството на управлението на държавата и обществото, както и лич­ностните качества на властниците и на заетите в държавната администрация. Не са спестени остри критики и отрицателни оценки, изразени са несъгласия със съществуващите процеси и ценности, отправени са ясни призиви за промяна. Изказани­те мнения и становища са израз на гражданския дълг на авто­ра, тъй като – по думите на Бенджамин Франклин – „първата отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта“. Известно е, че както директната градивна критика, така и сатирата, сарказмът и иронията се явяват изключително под­ходящи средства за разкриване същността, нрава и култура­та на властимащите и на обществото в цялост. Защото дори във времената на голяма „стабилност“, с каквато се хвали днешното управление, народното вицотворчество не увяхва. Анекдотите си остават най-точният критерий за действията на властта. Народ, който има чувство за хумор, има и шансове за бъдещето. Иронията и самоиронията са част от душевността на народа ни, но и лекарство за оцеляване в трудни моменти. И ако свободата е състояние на духа, то иронията за българина е начин да запази чувството, че е свободен. Умният човек се учи от грешките си. Умният политик се учи и от грешките си, и от насочената към него сатира. Когато не е самоцелна или плод на междуличностни отношения, тя е най-точното отражение на поведението му. И най-прeцизният, макар и често болезнен коректив. Ето защо, ако от книгата би имало някаква полза, последната ще е най-вече за политиците. Дори децата в България знаят за съществуването на т.нар. „калинки“. Това е нарицателно име за хора, заемащи постове в държавни структури, без да притежават съответните на пози­цията знания и умения. В резултат на извършения анализ на явлението „калинки“ е направен основният извод, че една от съществените причи­ни за застоя в развитието на страната са именно те. Защото са се настанили и позиционирали в различни точки на адми­нистративната и стопанската мрежа. Оцеляването и развитието в личностен план в условията на конкуренция най-общо става по два начина: или по пътя на честното съревнование, или по пътя на подмолната конспи­рация. По разбираеми съображения кадърният избира първия начин – уповава се на притежаваните знания и умения. Не­кадърният не разполага с тези качества. За да запази позиции, прибягва до други практики: от една страна – слагачество и подлизурство, от друга – интриги, манипулации и клевети, с които атакува конкурентите. Така че всеки по своя начин следва и се съобразява с едно друго откритие на Дарвин – не най-силният от един вид оцелява, нито най-интелигентният, а този, който най-добре се приспособява! Разбира се, в държавната и общинската администрация работят немалко всеотдайни, добронамерени и съвестни слу­жители. Не те са героите на книгата. На тях поднасяме дълбо­ко уважение и признателност. Текстът съдържа голям брой цитати, поместени са откъ­си и извадки от интервюта, публикации, статии, книги и др. със съдържание по тази или близки теми, автори на които са уважавани и авторитетни писатели, журналисти, учени, фи­лософи. Ползвани са също така мисли и афоризми на наши и чужди мислители.