Темата за отворено образование като набор от практики, които заедно могат да направят образованието по-приобщаващо, в съответствие с промените в обществото, а също и да бъде по-иновативно по отношение на максимално ефективно използване на учебните и образователните ресурси в институциите на паметта (библиотеки, музеи, архиви) не е била разглеждана цялостно. Всичко това провокира екипа на катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика при Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски да подходи по-задълбочено към изследването на проблема чрез проучване и концептуализиране на понятието "отворено образование" в контекста на образователната функция на институциите на паметта - библиотеки, музеи, архиви, и идентифициране на успешни модели за отворено образование в чуждестранен мащаб, подходящи за българската практика.