Описание:
Философията „Майната му” е западният еквивалент на източната идея за освобождаване и релаксиране от всичко онова, в което сме се вкопчили и което ни тормози. След като изучава в дълбочина различни древни и съвременни духовни учения. Джон Паркин разбира, че източникът на страданието е прекалената привързаност, а пътят към спокойствието е свободата. Проблемът при нас, съвременните хора, е, че ние сме нервни, напрегнати и неспокойни и имаме потребността да контролираме всичко. Ето защо се нуждаем от някаква дръзка команда, която умът ни да разпознае и да му донесе спонтанно усещане за релаксация. А каква по-добра команда от:
Майната му!
Когато казвате "Майната му", вие се освобождавате от нещо – нещо, което ви причинява болка.
Когато казвате "Майната му", вие спирате да вършите нещо, което не ви е приятно, и започвате да правите това, което винаги сте искали; спирате да слушате околните и най-накрая започвате да слушате себе си.
Когато казвате "Майната му", вие преставате да се тревожите и да искате и в крайна сметка сте невероятно щастливи да бъдете себе си и да живеете тук, в настоящия момент.
Следването на философията „Майната му” не изисква нито едно от следните неща:
молитви
пеене на мантри
медитиране
носене на сандали
развиване на убеждението, че си прав, а всички останали грешат
убиване на хора
носене на оранжево
отказ от любими занимания
спазване на правила
да се преструваш, че си щастлив, когато не си
да казваш „амин”, освен ако наистина не го искаш.
А какво тогава включва?
С много чувство за хумор, самоирония и духовити сравнения Джон Паркин ни предлага да възприемем една нова нагласа към т.нар. „проблеми” в живота. Да кажеш „Майната му” на работата си – обяснява той – не значи да я зарежеш, а да се освободиш от нуждата да бъдеш перфектен и да си позволиш да работиш толкова добре, колкото можеш. Да кажеш „Майната му” във връзката си, не значи да я прекратиш, а да престанеш да следиш всяка стъпка на човека до теб и да очакваш той да те прави щастлив във всеки един момент. И така е във всяка една област на живота.
Всекидневието на съвременния човек, казва Паркин, е изпълнено с прекалено много смисъл. Като малки деца ние сме спонтанни – смеем се, когато ни е приятно, и плачем, когато ни боли. С времето обаче ние се научаваме да търсим удоволствието и да избягваме болката, а заедно с това все повече неща започват да придобиват смисъл. Колкото повече имаме нужда да бъдем приети от другите, толкова по-важно е за нас одобрението на околните. Колкото по-добри професионалисти искаме да бъдем, толквова по-значима е работата за нас. И т.н., и т.н. Докато в един момент животът ни не се изпълни с толкова смисъл, че забравяме да живеем и се вкопчваме във всяко едно от тези важни за нас неща. А вкопчването и смисълът, обобщава Паркин, са болка.
Книгата му разкрива как бихме могли да кажем „Майната му” на всеки един проблем, на всичко, което ни тежи и обсебва ума ни – на одобрението на хората, на собствените си очаквания, на стреса в службата, на негодуванието, че партньорът и децата ни не са такива, каквито искаме да бъдат.
Да живееш с чувство за хумор. Да придаваш по-малко значение на нещата. И да не се вземаш твърде насериозно – това са опорните точки на философията „Майната му”, която всеки един човек би могъл да следва.