<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/">
<title>България в Европейския съюз</title>
<link href="http://elib.ipa.government.bg:8080/xmlui/handle/123456789/257" rel="alternate"/>
<subtitle/>
<id>http://elib.ipa.government.bg:8080/xmlui/handle/123456789/257</id>
<updated>2025-01-09T11:44:58Z</updated>
<dc:date>2025-01-09T11:44:58Z</dc:date>
<entry>
<title>РЕЙТИНГ "УЧЕЩА ЛИ Е ВАШАТА АДМИНИСТРАЦИЯ?" 2023</title>
<link href="http://elib.ipa.government.bg:8080/xmlui/handle/123456789/1340" rel="alternate"/>
<author>
<name>ИПА</name>
</author>
<id>http://elib.ipa.government.bg:8080/xmlui/handle/123456789/1340</id>
<updated>2023-11-22T10:09:53Z</updated>
<published>2023-11-21T00:00:00Z</published>
<summary type="text">РЕЙТИНГ "УЧЕЩА ЛИ Е ВАШАТА АДМИНИСТРАЦИЯ?" 2023
ИПА
Представяме ви доклад с резултати от проведена самооценка на българските администрации по показатели за учеща администрация.&#13;
&#13;
Проучването на ИПА "Учеща ли вашата администрация" се проведе за пети път. В периода октомври – ноември 4 373 служители от общо 79 администрации се включиха в инициативата.&#13;
&#13;
60 от тях отговориха на изискването за минимален брой служители, които да попълнят онлайн въпросника за самооценка. Въз основа на техните резултати ИПА изготви рейтинг на учещите администрации за 2023 г. Всяка администрация получи индивидуален доклад с обратна връзка, анализ на състоянието и препоръки.&#13;
&#13;
Как изглежда класацията; кои са силните и слабите страни на администрациите по отношение на ученето на работното място; какви са възможностите за ангажиране на служителите в мрежи за споделяне на знания и опит; полезни методи и техники за стимулиране на иновативно мислене в работна среда и друга полезна и интересна информация, може да намерите в текста на доклада.&#13;
&#13;
ИПА предлага възможност за изготвянето на самооценка на българските администрации по показатели за учеща организация от 2016 г., посредством разработения за целите едноименен онлайн въпросник. Целта ни е да насърчаваме стремежа към усъвършенстване на всяка администрация, която разпознава значението на културата на учене в своята структура.
</summary>
<dc:date>2023-11-21T00:00:00Z</dc:date>
</entry>
<entry>
<title>Образователни функции на институциите на паметта (библиотеки, музеи, архиви)</title>
<link href="http://elib.ipa.government.bg:8080/xmlui/handle/123456789/1334" rel="alternate"/>
<author>
<name/>
</author>
<id>http://elib.ipa.government.bg:8080/xmlui/handle/123456789/1334</id>
<updated>2024-02-08T11:31:43Z</updated>
<published>2022-01-01T00:00:00Z</published>
<summary type="text">Образователни функции на институциите на паметта (библиотеки, музеи, архиви)
Темата за отворено образование като набор от практики, които заедно могат да направят образованието по-приобщаващо, в съответствие с промените в обществото, а също и да бъде по-иновативно по отношение на максимално ефективно използване на учебните и образователните ресурси в институциите на паметта (библиотеки, музеи, архиви) не е била разглеждана цялостно.&#13;
&#13;
Всичко това провокира екипа на катедра Библиотекознание, научна информация и културна политика при Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски да подходи по-задълбочено към изследването на проблема чрез проучване и концептуализиране на понятието "отворено образование" в контекста на образователната функция на институциите на паметта - библиотеки, музеи, архиви, и идентифициране на успешни модели за отворено образование в чуждестранен мащаб, подходящи за българската практика.
</summary>
<dc:date>2022-01-01T00:00:00Z</dc:date>
</entry>
<entry>
<title>Оценка на въздействието на регулирането</title>
<link href="http://elib.ipa.government.bg:8080/xmlui/handle/123456789/1332" rel="alternate"/>
<author>
<name>Тони Димов</name>
</author>
<id>http://elib.ipa.government.bg:8080/xmlui/handle/123456789/1332</id>
<updated>2024-02-08T11:33:14Z</updated>
<published>2017-01-01T00:00:00Z</published>
<summary type="text">Оценка на въздействието на регулирането
Тони Димов
Дори и днес около една година след като България въведе със закон задължителната оценка на въздействието на регулирането и около половин година откакто този закон е в сила, постоянно ми се налага да обяснявам защо е важно тя да се прилага и какви са ползите от нея. И независимо от старанието ми да дам възможно най-убедителните аргументи в нейна подкрепа, най-често срещаната реакция е съмнение и недоверие. Ето още един опит в същата посока.&#13;
&#13;
На 1 март 2017 година, по повод на 60-та годишнина от създаването на Европейския съюз, Европейската комисия публикува своята Бяла книга за бъдещето на Европа - Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г. Тя започва с представяне на контекста, според който през всички тези десетилетия е постигнат мир, благодарение на който днес гражданите на Съюза живеят свободно в една от най-проспериращите икономики в света. Посочени са конкретни данни относно дела на Европа в световния брутен вътрешен продукт, дела на европейското население от световното население, безработицата и т.н.&#13;
&#13;
Предложени са 5 сценария за начина, по който Съюзът може да се развива до 2025 г.: "Продължаваме, както досега" (т.е. нулев вариант), "Остава само Единния пазар", "Тези, които искат правят повече", "Правим по-малко, но по-ефективно" и "Правим много повече заедно". Описани са техните общи въздействия върху основни сфери на политики като единен пазар, паричен съюз, миграция и сигурност, външна политика, бюджет и резултатност. Посочени са и техни предполагаеми специфични въздействия в области като използване на "свързани автомобили", въпросите около "интернет на нещата", производството на чиста енергия, електронната търговия и други.&#13;
&#13;
Бялата книга представлява документ от около 30 страници, който съдържа всички ключови елементи на една типична оценка на въздействието. Може ли да съществува по-силен аргумент за ползата от нея от този: бъдещето за следващите 10 години на близо 500 милиона граждани от 27 държави, живеещи върху територия от четири милиона квадратни километра, обединени в общ Съюз, който притежава най-големия единен пазар в света е представено във формата на оценка на въздействието...
</summary>
<dc:date>2017-01-01T00:00:00Z</dc:date>
</entry>
<entry>
<title>Дигитализация и социални трансформации</title>
<link href="http://elib.ipa.government.bg:8080/xmlui/handle/123456789/1325" rel="alternate"/>
<author>
<name>Автор: съставители – Добринка Пейчева, Валентина Миленкова</name>
</author>
<id>http://elib.ipa.government.bg:8080/xmlui/handle/123456789/1325</id>
<updated>2024-02-08T11:41:45Z</updated>
<published>2017-01-01T00:00:00Z</published>
<summary type="text">Дигитализация и социални трансформации
Автор: съставители – Добринка Пейчева, Валентина Миленкова
Дигиталните средства за комуникация в своя традиционен вид – радиа, телевизии, печат и появилите се нови медии (онлайн платформи, сайтове, блогове, влогове и пр.) в пространствената траектория на интернет получават днес тотална всеобхватност и изключителна въздействена мощ. Повлияват мисленето и поведението на хората, тяхното социализиране и емоционалност, потребностите и интересите им. Предизвикват фундаментални промени във всички социални сфери, институции, общности и организационни структури, в отношенията в и между тях. Едновременно с това преструктурират съществуващите комуникационни пространства, „революционизират“ дълголетни културни модели и практики, благоприятстват появата на нови социо-културни конструкти. Предизвикват раждането на нови професии и сфери, на кросмедийни реалии и конструкти и с това безпрецедентно взаимообвързват социалната с медийната битийност.
</summary>
<dc:date>2017-01-01T00:00:00Z</dc:date>
</entry>
</feed>
