Джордж Ритзър, преподавател в Мерилендския университет, публикува неотдавна петото допълнено издание на „Макдоналдизацията на обществото". Книгата, базирана на Веберовата социална теория за рационализацията, е обявена за една от най-четените социологически разработки за всички времена. Дали, докато гълтаме надве-натри един от еднаквите навсякъде по света хамбургери в 31 667 еднакви заведения на „Макдоналдс", обслужвани от еднакво обучен персонал, си даваме сметка, че сме жертва на макдоналдизацията на обществото? За този процес са характерни 4 елемента: ефективност, изчислимост, предвидимост и контрол. Забелязваме ли как всичко това се пренася постепенно, но неумолимо в сферата на автомобилостроенето, на образованието, на здравеопазването, на туристическа промишленост... И понеже засега - макар и в различна степен - засяга целия свят, макдоналдизацията има съвсем конкретно отношение към глобализацията; тя, от своя страна, съществува редом с глокализацията, а всички заедно са неразривно свързани с гроулизацията. Всичко това и още други актуални въпроси са разгледани компетентно и достъпно с логиката на криминална интрига. Но ако при криминалната история в центъра на вниманието е нечия смърт и нейното разгадаване, при макдоналдизацията и съпътстващите я процеси най-важният резултат е повсеместната дехуманизация на обществото, за което Джордж Ритзър бие тревога.