Ние може би сме пред прага на едно постчовешко бъдеще, в което технологиите ще ни предоставят възможността постепенно да променяме нашата човешка същност. Мнозина приветстват тази възможност като истинска човешка свобода. Тя включва свободата на родителите да избират желаните от тях деца, свободата на учените да правят изследвания и свободата на предприемачите да се ползват от технологиите за създаване на богатство. Може да се окаже, че сме обречени да поемем този нов вид свобода или че на следващия етап от еволюцията целенасочено ще поемем отговорност за собствената си биологична направа, вместо да я оставяме на слепите сили на естествения подбор. Ако е така, трябва да го направим с отворени очи. Може би постчовешкият свят ще бъде досущ като настоящия, само че хората в него ще се радват на по-добро здравеопазване, по-дълъг живот и може би на по-висока интелигентност, отколкото днес. Но той може да бъде и много по-йерархичен и по-съревнователно ориентиран от днешния, а в резултат от това изпълнен със социални конфликти. Не бива да разглеждаме себе си като роби на неизбежния технически напредък, когато той не служи на човешки цели. Истинската свобода означава свобода на политическите общности да защитават своите си ценности и тъкмо такава свобода трябва да упражняваме с оглед на биотехнологичната революция днес.